П. Петров: Цикълът на затягане на Фед може да доведе до декапитализация на банката

Той напомни, че приходната част на Фед е сравнително фиксирана, докато разходната, с покачването на лихвите расте. „Заради задлъжнялостта на Фед, напълно възможен е сценарият да се получи дупка от 50 млрд. загуба“, пресметна Петров.

Експертът отбеляза, че Фед разви рискови сценарии, при които ще се стигне до прояждане на капитала на Фед.

„След последния ръст на инфлацията, новите насоки на Фед и прогнозите как ще се развиват лихвените проценти, тези по-рискови сценарии вече изглеждат доста меки. Реално Фед ще претъпи много по-големи загуби. Ако се покачат лихвите до 3,5%, това значи, че централната банка ще трябва да плаща за лихви около 170 млрд. долара годишно, докато за 2022 година приходите от активите са 120 млрд. долара“, посочи Петров.

Той напомни, че Фед рефинансира падежиращи държавни ценни книжа и ипотеки с нови, по-високи лихвени проценти, тъй като кривата на доходността се повиши. Той смята, че това ще повиши малко печалбите и ще намали малко чистата загуба, но е убеден, че реалните загуби ще бъдат много по-сериозни от разиграния рисков сценарий от Фед.

Анализаторът потвърди, че ЕЦБ също се намира в доста сложна ситуация и предположи, че „гъвкавата антифрагментационна програма на ЕЦБ може да включва освен покупка и продажба на облигации“.

По думите на Петров надеждите са, че ще има някакво намаляване на темповете на инфлацията, което ще успокои спреда, който се получава в държавните ценни книжа на различните държави. "Единият механизъм, който ЕЦБ вече обяви, е чрез рефинансиране. Те закупиха вече близо 2 трлн. облигации. Балансът ще остане на това ниво - няма да се увеличава, нито да намалява. Просто структурата се променя", обясни експертът.

Според схемата, като падежират германски облигации, с приходите ще се закупуват италиански. „Така ще увеличават търсенето и спредът реално ще намалява. Но тъй като тези рефинансирания не са чак в такъв голям обем, обясни анализаторът, има съмнения, че няма да се постигне желаният ефект за поддържане и контролиране на спредовете.“

Той смята, че при необходимост може да се налага и да продават облигации, примерно германски, за да купуват италиански или на други държави, при които се наблюдава тази фрагментация.

Петър Петров предположи, че ЕЦБ ще бъде много по-активен играч на пазара, но "ще се изисква от самите държави да отговарят на определени условия по отношение на бюджетите си, за да се компенсира риска – балансът на ЕЦБ ще бъде по-застрашен с облигации на държави, които имат по ниска кредитна оценка". Той отбеляза, че това ще трябва да се направи "в синхрон с Еврокомисията.

Какво ще представлява гъвкавата програма на ЕЦБ за контрол на спредовете? Каква роля ще играят лихвите за сваляне на инфлацията?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.